Към съдържанието

Отворена ГИС конференция 2024
дата 12 март 2024
място Зала 1 на Ректората на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
вход свободен
Внимание!

Съдържанието на тази страница подлежи на постоянна промяна. За последните новини или мнения относно събитието, моля влезте в Телеграм канала тук.

Конференция за отворени и свободни географски информационни системи, отворени пространствени данни и отворени методи в дистанционните изследвания.

Състои се от представяния, изрично свързани с отворени и свободни географски технологии. Всяко представяне се вмества в твърди 15 минути и е последвано от 5 минути дискусия по темата.

Езикът на конференцията е български, неформален, лесно-разбираем и не строго академичен.

Събитието като формат, замисъл и цели наподобява на добре установената практика на FOSS4G, ежегодната конференция за отворен геопространствен софтуер, организирана от OSGeo.

Целева група - професионалисти, студенти и ентусиасти.

Цел на събитието - популяризация на отворен ГИС и социализация на ГИС потребителите в България.

Регистрация

Необходимо е попълване на кратък формуляр за предварителна регистрация за събитието, тъй като капацитетът на залата е ограничен (до 100 човека). Когато броят на участниците надвиши капацитета на залата, ще поставим предупреждение, че местата са изчерпани и не гарантираме възможността за присъствие на събитието.

Внимание!

Капацитетът на залата е почти запълнен.

Избери някой от двата варианта за попълване на формуляра за регистрация:

Натисни тук, за да попълниш формуляра за регистрация

Внимание

Ако си се регистрирал, но нямаш възможност да присъстваш, моля отпиши се с имейл на info@qgis.bg.

Комуникация

Цялата комуникация и организация на събитието се случва в Телеграм канала на QGIS.bg.

Програма

Забележка

Моля, натиснете върху всяко индивидуално събитие за повече информация - начален и краен час, място, лектор, тема и абстракт.

Внимание!

Подредбата и описанията на събитията подлежи на постоянни промени до започване на събитието.

Вмъкване в собствен календар

Натиснете върху връзката, за да добавите календара към собствения си електронен календар:

Натисни тук, за да добавиш календара

Място

Миниконференцията ще се проведе в Зала 1 на Ректората на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Залата е разположена на първия етаж в Южното крило на сградата на Ректората. Може да се достъпи лесно както от Централния вход, така и от Задния вход, или Входа на Северното крило.

Схема на Ректората на СУ. (1) Зала 1; (2) Зала 2; (3) Централен вход; (4) Заден вход; (5) Вход на Северното крило; (6) Музей по палеонтология;

Отвори навигация

Лектори

В тази секция ще откриете лекторите на събитието подредени по азбучен ред, както връзки към техните профили в интернет пространството. На следващия ред е заглавието на лекцията, а в сиво е абстракта.

Александър Петров

Автоматизация на процеси в QGIS (PyQGIS и плъгини)

В практиката често се налага систематизация и автоматизация на пространствени процеси. Възможностите за това са много и с разнообразен характер. Много от тях обаче изискват интензивно и времеемко допълнително обучение на ГИС експертите (програмиране – Python, SQL и т.н.). Други са лесно достъпни и предполагат широка употреба през потребителския интерфейс на QGIS, но са с ограничени ефективност и приложение (Batch Processing). Целта на лекцията е да запознае публиката с една често подценявана, а същевременно криеща огромен потенциал “сива зона”, в лицето на PyQGIS – скриптовия език за автоматизиране на процеси в QGIS среда. Същият език се използва и при създаването и интегрирането на плъгини за свободното ГИС приложение. Ще бъдат представени, както конкретни добри примери от практиката, така и принципни положения при употребата на PyQGIS.

Александър е трето поколение ландшафтен архитект. Завършил е висшето си образование в ЛТУ – София. В началото на 2018 г. се присъединява към екипа на ОП „Софияплан“, където работи и до днес. Неговата работа в общинското предприятие е свързана с всички аспекти на зелената система в Столична община. Паралелно, от есента на 2019 г. е хоноруван преподавател в УАСГ – София. От април 2022 г. до декември 2023 г. Александър работи и като инженер на данни в екипа на института GATE (Големи данни в полза на интелигентно общество). Съосновател е на Фондация „ЕдноДърво“ – неправителствена инициатива, фокусирана върху по-доброто планиране и управление на градското озеленяване. Основен инструмент за постигане целите на фондацията е онлайн ГИС платформата ednodarvo.io, която е базирана изключително върху приложения и технологии с отворен код.

Интересува се от теми като: генеративна граматика, изкуствен интелект и оптимизация на процеси. Вярва, че интелигентно е онова общество, което мъдро управлява ресурсите си.

проф. Десислава Петрова-Антонова

Цифров двойник на града: предизвикателства и приложения

В приложната област „Градове на бъдещето“ Институт GATE се фокусира върху създаването на т.нар. „цифров двойник“ на града и пространство за данни като допълващи се технологии за иновации. Ръководителят на приложната област, проф. д-р Десислава Петрова-Антонова, ще сподели своя опит в разработването на цифров двойник за пилотния Район “Лозенец”. Тя ще представи 3D модела на Район “Лозенец”, реализиран спрямо отворения стандарт CityGML на OGC, и ще покаже как анализите и симулациите на градските процеси и среда могат да подпомогнат информираното вземане на решения за повишаване на качеството на живот на гражданите и създаване на устойчиви градове.

Десислава Петрова-Антонова е професор във Факултета по математика и информатика на СУ „Св. Климент Охридски“. Тя притежава магистърска степен по „Компютърни системи и технологии“ (2000 г.) и докторска степен по „Системно програмиране“ (2007 г.) от Технически университет – София. От 2020 г. e ръководител на приложната област „Градове на бъдещето“ в GATE Институт, където под нейно ръководство се разработва първият цифров двойник на града в София с пилотна област Район „Лозенец“. Автор е на над 80 научни публикации и участва в над 30 научноизследователски и образователни проекти с национално и Европейско финансиране. Текущо ръководи българските екипи на 4 Европейски проекта в сферата на мобилността, енергетиката и съвременните технологични решения за обработка и анализ на големи данни.

д-р Джузепе Баиамонте

How Open Source gave me (GIS) superpowers / Как отворения код ми даде (ГИС) супер сили (на английски)

Д-р Баиамонте има богат опит с редица международни организации и ще сподели опита си в използване на ГИС с отворен код, включвайки се дистанционно чак от Австралия (но с обещание да ни посети при следващи сбирки!)

Димитър Коритаров

QGIS - да се възползваме от отворени данни. Използване на QGIS за достъп до споделените пространствени данни от различни институции, администрации и агенции.

Презентацията има за цел да покаже колко близо до нас са ГИС технологиите с помощта на отворените и свободни за употреба географски информационни системи. Как можем да влезем в света на ГИС и да използваме успешно неговите „неограничени“ възможности или ограничени само от нашето мислене и задачи. Ще бъдат показани стъпките, в които само чрез компютър и интернет ще можем да създадем първия си ГИС проект. Как веднъж влезли в света на ГИС технологиите, можем да използваме наличните външни данни и ресурси като достъп до кадастралните данни в „реално време“, и да интегрираме множество таблични и пространствени данни. Как всичко това да стане достъпно не само за колегите в общината, а и за всички, гражданите и бизнеса. Как можем да работим всички с актуалните данни и да поставим основата на по-сложни проекти и персонализирани ГИС приложения.

И не на последно място, лекторът се надява, че всичко, което ще ви покаже в презентацията, съвсем скоро ще може да се създава с помощта и на самообучаващите се алгоритми (по известни като изкуствен интелект), което ще популяризира ГИС технологията до повече хора по света.

Димитър Коритаров е магистър по геодезия. Започва работа в ГИС сферата преди повече от 25 години, участвал е като ГИС експерт в десетки проекти за Столична община, АГКК, МОСВ, МВР, МРРБ, МОН, МО, НКЖИ, АПИ, ЕСО, МТС, Софийска Вода, ВиК Русе, Овъргаз ИНК, общини и много други.

доц. Евгения Сарафова

Отворените данни и отворен софтуер - ускорител на иновациите

Презентацията ще демонстрира успешни практики за обучение на студенти, учители и специалисти от държавни и общински администрации в използването на отворени данни и софтуер. Ще бъде разгледана важността на отворените данни за създаване на нови бизнес модели и иновации в различни области, а също и това как тези ресурси допринасят за развитието на обществото и подобряват живота на гражданите.

Доц. Евгения Сарафова е преподавател в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Работи с ГИС от над 20 г. и вярва, че една от основните движещи сили на обществото днес е именно отварянето на все повече продукти, услуги и данни.

гл. ас. д-р Звезделина Марчева

Приложение на R в екологичната хидрология - статистически анализи и визуализация на данни

През последното десетилетие софтуерният продукт за статистически анализи и визуализация R заема важно място в научните изследвания. Програмният език позволява обработката на големи масиви от данни и прилагането на различни статистически техники за анализ, както и подходяща визуализация на получените резултати. Количествените и качествените анализи в хидрологията често изискват обработката на голям набор от данни. В R данните могат да се подреждат, почистват, да се изследват линейни и нелинейни връзки между променливите. С R e възможно създаването на регресионни модели, генерализирани регресионни модели и частична регресия на най-малките квадрати за моделиране на концентрациите на даден замърсител в речни и подземни води. С техники от машинното обучение като регресионни дървета (дърво на решенията) може да се изследва сезонната динамика на дадено замърсяване и да се определят периоди с опасно високи стойности на конкретни вещества.

Звезделина Марчева – гл. ас. по хидрология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“, ГГФ, СУ „Св. Климент Охридски“ и доктор по Физическа география и ландшафтознание. Досегашната ми научна работа е свързана с изследване на замърсяването с арсен в долината на р. Огоста, както и създаването на модели за прогнозиране на концентрациите на елемента в речни и подземни води.

Иван Иванов

QField - данните са на терен!

Откъде идват данните, с които правим карти и пространствени анализи? Дори и днес с най-модерните сензори в космоса или монтирани върху дронове, теренната работа е все така неотменима част от живота.

QField е мобилно приложение с отворен код, което помага за събиране на данни директно от центъра на събитията, при това с перфектна интеграция с QGIS. Защото QField e QGIS с адаптиран за мобилни устройства интерфейс.

Иван Иванов е разработчик на ГИС софтуер с отворен код като QGIS, QField и QFieldCloud, член на световната OSGeo организация и основател на онлайн платформата QGIS.bg, чиято цел е популяризиране на FOSS4G сред българските потребители.

Кристиан Кирилов

След земетресението в Турция - crowdmapping за спасяване на животи

6-ти февруари 2023, 4:17 местно време. Мощно земетресение разлюлява територията на Турция и Сирия. Часове по-късно втори силен трус заличава цели населени места от картата.

Кои са Humanitarian OpenStreetMap Team (HOT) и как със силата на картографията и отворените ГИС данни помагат при търсенето и спасяването на оцелели изпод отломките ще разберете в лекцията.

Кристиан Кирилов е студент на ГГФ от първия випуск на новата специалност “Геопространствени системи и технологии”. В момента прави магистратура във факултета със специалност “Картография и ГИС”.

проф. Лъчезар Филчев

Приложения на QGIS в областта на дистанционните изследвания на Земята и планетите (ИКИТ-БАН)

Автори: Лъчезар Филчев, Петър Димитров, Златомир Димитров, Илина Каменова, Искрен Иванов

QGIS е мощен, безплатен софтуер с отворен код, който се използва в областта на дистанционните изследвания. Той поддържа разнообразие от плъгини, които разширяват функционалността му, и позволяват анализ на спътникови изображения, изчисляване на спектрални индекси, неконтролирано и контролирано класифициране и прилагане на персонализирани алгоритми. Някои от плъгините, които се използват широко за дистанционни изследвания, включват EO classification plugin, EO Time Series Viewer, Sentinel-2 Download, OpenLayers, Orfeo ToolBox, Semi-Automatic Classification, Temporal/Spectral Profile Tool, MapFlow. QGIS е бил използван в множество проекти и приложни разработки като например анализ на покритието на растителността в град Ню Делхи. Тези приложения показват потенциала на QGIS и неговите плъгини в областта на дистанционните изследвания.

проф. Лъчезар Филчев е ръководител на секция “ДИ и ГИС” в ИКИТ-БАН. Областите му на професионален интерес са ландшафтна екология, земеползване и земно покритие, управление на околната среда, инфраструктури за пространствени данни, системи за подпомагане на вземането на пространствени решения, оценка на въздействието върху околната среда и пространствено планиране.

Любо Филипов

Отворени ГИС: от първите свободни пространствени данни у нас до актуални приложения по света

През 2006 г. направихме изключително качествени ГИС данни за МОСВ, финансирани от Японската Агенция за Международно Сътрудничество (JICA), с изричното изискване данните да се споделят свободно. Това промени изцяло “пазара” в България и данните по JICA се преизползваха на практика във всички министерства, редица агенции, университети и десетки последващи проекти. Веднъж направени качествено и многократно преизползвани = огромна добавена стойност за държавата и спестени средства на обществото. “Скачайки” 20тина години по-късно ще направим невъзможното сравнение с “океана от свободни данни в момента” с интересни примерни за нетрадиционни източници на данни в реални проекти в Етиопия, Пакистан и др. места: как се картографира бедността, как се визуализират бъдещите климатични влияния върху икономическото развитие на наднационално ниво.

Любо Филипов е Магистър по ГИС и Картография от СУ, консултант в редица национални и международни проекти в над 30 държави, с организации като Европейската комисия, Световна Банка, ООН, JICA, OSCE, UNFPA и много други.

Николай Стойков

Open Source инструменти за данни от безпилотни летателни апарати. (QGIS, WebODM, OpenDB)

В днешно време необходимостта да работим с пространствени данни от различни източници и формати ни принуждават да търсим решения, които да ни предоставят възможност за обработката и визуализацията в единна среда и съвместими по стандарти и анализите им в QGIS. Ще се запознаем с няколко софтуерни решения с отворен код, които да ни предоставят възможност да използваме в QGIS данни от безпилотни летателни апарати (БЛС), за да ги съпоставим с други източници на информация и да успеем да вникнем в цялостната картина на обектите ни на изследване. Целта е да може да взимаме оптимални информирани решения в полза на нас и заобикалящата ни среда.

Инж. Николай Стойков е специалист с дългогодишен опит в разработването на ГИС решения в общински администрации и международни проекти. Експертизата му покрива разработването на цялостни корпоративни пространствени сървърни системи и решения, решения за събиране на теренни данни, обработване на данни от безпилотни летателни системи и др. Основният му фокус е насочен към ГИС решения с отворен код и изграждане на техническа инфраструктура за тяхната работоспособност и поддръжка. Работи с ГИС над 15г. и има зад гъба си над 200 пространствени приложения и модели, разработени в различни организации. Завършил магистратура “ГИС и картография” в Софийския университет.

Радослав Станчев

Приложение на отворени ГИС приложения при мониторинг на биологичното разнообразие

Основните ми интереси и задължения са поддържане на информационните масиви от данни за биологичното разнообразие в България. Отговарям за валидирането на данните, постъпващи в базата данни към Националната система за мониторинг на биологичното разннообрази, както и бази данни, свързани с оценка състоянието на екосистемите, природните местообитания и таксономична база данни. Участвам в организирането на мониторинг на биологични видове, включително и инвазивни чужди видове, като участвам пряко в мониторинга на птици, кафява мечка и дива коза.

В практиката ми работя с различни ГИС приложения, необходими ми за изготвянето на анализи на разпространението и оценка на състоянието на различни биологични видове растения, животни и природни местообитания.

Радослав Станчев, експерт биологично разнообразие към Изпълнителна агенция по околна среда.

Теодора Колева

Как направихме QGIS плъгин в GATE Institute?

QGIS плъгините предоставят възможност за автоматизиране на процеси и персонализиране на работата със софтуера.

Вижте как в института GATE създадохме плъгин за изчисляване на индекс на пешеходността на жилищни сгради и оптимизирахме повтарящи се задачи.

Теодора Колева е студент трети курс в ГГФ, специалност “Геопространствени системи и технологии” и стажант в института GATE.

гл. ас. инж. д-р Яна Липийска

Използване на данни с отворен достъп при обучението на студенти от УАСГ, специалност Геодезия

Свободите данни, свободният софтуер и свободното използване на публичен ресурс е концепция, много трудно приемана в академичните среди. Геодезията по дефиниция е наука, която се занимава с измерването и картографирането на земната повърхност. В своята същност тя се занимава с набирането на данни. Геодезистите се обучават да работят с данни от различен тип и точност, затова и често подхождат с недоверие към свободните данни. Необходимо е младите специалисти, които се обучават не само в специалност Геодезия, но и всички науки, свързани със Земята, да бъдат запознати с отворените данни, свободно достъпните софтуери и как да ги внедрят в професионалната си дейност.

гл. ас. д-р инж. Яна Липийска. Преподавател в Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия, Геодезически факултет, катедра „Фотограметрия и Картография” и студенти по Геодезия.

проф. Янко Герджиков

Приложение на програми с отворен код в геологията: конкретни примери от наскорошни изследвания

От повече от 5 години не само в преподаването, но и в редица приложни геоложки разработки се налага използването на софтуер с отворен код. Към момента за планиране, реализиране и представяне на резултатите от теренни геоложки изследвания се използва системата QGIS-QField. За някои допълнителни анализи, визуализация и създаване на презентации се налага продукта RStudio.

Ще бъдат представени най-новите аспекти от използването на софтуер с отворен код при провеждането на специализирани геоложки изследвания.

Проф. д-р Янко Герджиков e ръководител катедра “Регионална геология, структурна геология и геотектоника” в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

Как да стана лектор?

Включи се в Телеграм канала на QGIS.bg и предложи темата заедно с абстракт не по-късно от 2024-02-25 24:00.

Подготви и изпрати представянето си като .pdf или публично достъпен линк за визуализация в интернет на info@qgis.org. Прехвърлянето на файлове като .pptx или .ppt формати или флаш памет в деня на събитието може да доведе до технически проблеми.

Откъде да взема рекламни материали за събитието?

Рекламни материали за събитието можеш да вземеш от тук:

Ще публикувате ли материалите някъде?

Да, ще ги публикуваме тук.

Как да помогна?

Включи се в Телеграм канала на QGIS.bg и предложи помощта си.

Какво са “светкавичките” ⚡️?

Светкавичките са формат на кратко представяне на идея, технология или проект, която се вмества в 5 минути. “Светкавичка” е опит за превод на “lightning talk”, понякога се превежда и като “блицдоклад”.

Задачи и срокове

  • ✅ 2024-02-18 24:00 (неделя): Избор на име на събитието.
  • ✅ 2024-02-25 24:00 (неделя): Финални заглавия на представянията. Моля, към всяко едно събитие да има абстракт от 3-4 изречения, за да може участниците да се ориентират в програмата. В допълнение 1-2 изречения и за самия автор.
  • ✅ 2024-02-25 24:00 (неделя): Попълване на съдържанието на български за различни географски технологии в уикито на QGIS.bg докс.
  • ✅ 2024-02-28 24:00 (неделя): Финализирана програма.
  • ✅ 2024-02-29 24:00 (неделя): Масово разгласяване на събитието.