Към съдържанието

FOSS4G:BG Отворена ГИС конференция 2026

дата 5-6 март 2026 г.
конференция Аудитория 243 на Ректората на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
работилници Зала 1 и 2 на Ректората на Софийски университет „Св. Климент Охридски“
вход свободен

Конференция за отворени и свободни географски информационни системи, отворени пространствени данни и отворени методи в дистанционните изследвания.

След успеха на Отворената ГИС конференция през 2024 г. и Отворената ГИС конференция през 2025 г., организаторите се надяват да затвърдят новосъздалата се общност с поредното събитие през 2026 г.

Конференцията е в разширен формат, в който освен представяния на лектори от различни сфери на професионална реализация, ще има и ден за работилници, в които начинаещи и напреднали ще могат не само да чуят, а реално да развият нови практически умения.

На 5 март 2026 г., четвъртък, ще се проведат различни безплатни дву- и четиричасови работилници за развиване и усъвършенстване на знанията и уменията в сферата на отворените ГИС технологии със задълбочени практически занятия.

На 6 март 2026 г., петък, ще се проведе конференция с представяния на учени, професионалисти, разработчици и ентусиасти, които са изрично свързани с отворени и свободни географски технологии. Всяко представяне се вмества в твърди 15 минути и е последвано от 5 минути дискусия по темата.

Езикът на конференцията е български, неформален, лесноразбираем и не строго академичен.

Събитието като формат, замисъл и цели наподобява на добре установената практика на FOSS4G, ежегодната конференция за отворен геопространствен софтуер, организирана от OSGeo.

Целева група - професионалисти, студенти и ентусиасти.

Цел на събитието - популяризация на отворен ГИС и социализация на ГИС потребителите в България.

Да си припомним успеха от 2024 г. с една обща снимка :)

Внимание!

Съдържанието на тази страница подлежи на постоянно обновяване. За последните новини или мнения относно събитието, моля влез в Телеграм канала на QGIS.bg.

Регистрация

Необходимо е попълване на кратък формуляр за предварителна регистрация за събитието. Регистрацията за работилници се случва отделно тук.

Избери някой от двата варианта за попълване на формуляра за регистрация:

Внимание

Ако си се регистрирал, но нямаш възможност да присъстваш, моля отпиши се с имейл на foss4g@qgis.bg.

Комуникация

За въпроси, свързани със събитието, пиши на foss4g@qgis.bg. Неформалната комуникация около събитието се случва в Телеграм канала на QGIS.bg.

Програма

Забележка

Моля, натиснете върху всяко индивидуално събитие за повече информация - начален и краен час, място, лектор, тема и абстракт.

За вариант за печат на програмата, виж в секцията “Рекламни материали” по-долу.

Вмъкване в собствен календар

Натисни върху връзката, за да добавиш календара към собствения си електронен календар:

Натисни тук, за да добавиш календара

Място

Конференцията ще се проведе в аудитория 243 на Ректората на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Залата е разположена на втория етаж в Северното крило (откъм ул. „Шипка“) на сградата на Ректората. Може да се достъпи лесно както от Централния вход, така и от Задния вход, или Входа на Северното крило.

Работилниците ще се проведат в Зала 1 и Зала 2 на Южното крило на Ректората на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Схема на Ректората на СУ. (1) Аудитория 243, ет. 4; (2) Зала 1, ет. 1; (3) Зала 2, ет. 1; (4) Централен вход; (5) Заден вход; (6) Вход на Северното крило; (7) Музей по палеонтология, ет. 5;

Работилници, 5 март, четвъртък

Различни безплатни дву- и четиричасови работилници за развиване и усъвършенстване на знанията и уменията в сферата на отворените ГИС технологии със задълбочени практически занятия.

Записване за работилници

Необходимо е попълване на кратък формуляр за предварителна регистрация за работилниците.

Избери някой от двата варианта за попълване на формуляра за регистрация:

Работилници

В тази секция ще откриеш лекторите на работилниците, подредени по азбучен ред, както и връзки към техните профили в интернет пространството. На следващия ред е заглавието на работилницата, а в сиво е абстрактът.

Димитър Тасев

От пейката до подлеза: картографиране на нещата, които GPS-ът ви премълчава

Всички сме били там - навигацията казва „пристигнахте“, а вие сте насред паркинг без вход. В този двучасов мапатон ще се гмурнем в детайлите на OpenStreetMap и ще добавяме онези малки, но критични неща: входове, пътеки, пейки, рампи, велостойки и други герои в сянка. Ще си говорим за добри практики, за това как да не създадем „криво езеро с форма на кроасан“ и как да направим картата по-полезна за реални хора - включително за пешеходци, колоездачи и хора с намалена подвижност. Няма да местим планини, но може да оправим някой подлез.


Димитър Тасев е ентусиаст в областта на географските информационни системи и отворените данни с няколкогодишен активен опит в OpenStreetMap. Като студент във Факултет по математика и информатика - СУ той обича да превръща ежедневни градски проблеми в практически проекти, базирани на свободен софтуер, структурирани данни и малко инженерна упоритост - дори когато става дума за кофи за боклук.

Допълнителна информация
Продължителност 2 часа
Необходими допълнителни материали Компютър с възможност за инсталиране на софтуер, смартфон със заредена батерия
Очаквани ГИС познания Минимални
Препоръчителни минимални знания на участниците Умение да работят с компютър, да използват браузър и да не се паникьосват при думата „координати“.
За каква аудитория е подходяща работилницата? Студенти, Специалисти, работещи в сферата, Програмисти, Ентусиасти, Всички, които са казвали „Ей, тук липсва една улица в картата“

Иван Иванов

Иван Иванов

QField и QFieldCloud - събиране на данни на терен

В работилницата ще се запознаем с процеса на създаване и настройка на проект за работа с QField и QFieldCloud за събиране на теренни данни, както и с особеностите на теренната работа. QField е мобилно приложение с отворен код, което помага за събиране на данни директно от центъра на събитията, при това с перфектна интеграция с QGIS. Работилницата ще бъде със сходно съдържание като предходни конференции.


Иван Иванов е разработчик на ГИС софтуер с отворен код като QGIS, QField и QFieldCloud, член на световната OSGeo организация и основател на онлайн платформата QGIS.bg, чиято цел е популяризиране на FOSS4G сред българските потребители.

Допълнителна информация
Продължителност 3 часа
Необходими допълнителни материали Компютър с възможност за инсталиране на софтуер
Очаквани ГИС познания Минимални
Препоръчителни минимални знания на участниците Участниците трябва да могат самостоятелно да работят с ГИС и да могат да следват упътванията на водещия работилницата.
За каква аудитория е подходяща работилницата? Ученици, Студенти, Специалисти, работещи в сферата, Програмисти, Ентусиасти

Теодора Колева

Теодора Колева

Въведение в ГИС

По време на работилницата участниците ще придобият теоретични познания и основни умения за работа с QGIS. Ще се фокусираме върху особностите при използването на QGIS като потребителски интерфейс, работа със слоеве и симвология.


Теодора Колева е бакалавър по геопространствени системи и технологии. ГИС специалист на свободна практика, доброволец в QGIS.bg и член на световната OSGeo организация.

Допълнителна информация
Продължителност 3 часа
Необходими допълнителни материали Компютър с възможност за инсталиране на софтуер
Очаквани ГИС познания Няма
Препоръчителни минимални знания на участниците Няма
За каква аудитория е подходяща работилницата? Ученици, Студенти, Ентусиасти

инж. Яна Липийска

Свободно достъпни данни - решаване на практически задачи

Ще решим една от най- разпреостранените задачи в ГИС - пространствен анализ по няколко критерия (Multi-Criteria Decision Analysis - MCDA). Ще се възползваме от различни източници на свободно достъпни данни и различни типове данни (вектоени растерни, текстови). Ще направим най-“скучната” тежка и подценявана работа (без която не може, ако искаме да сме професионалисти), като си подберем, изчистим и нормализираме данните. Ще влезем в ролята на инвеститори и ще направим страхотна карта за финал.


Главен асистент към катедра “Фотограметрия и Картография”, Геодезически факултет на УАСГ. Участник 3-та година в конференцията.

Допълнителна информация
Продължителност 4 часа
Необходими допълнителни материали Хартия и пособия за писане, Компютър с възможност за инсталиране на софтуер
Очаквани ГИС познания Минимални
Препоръчителни минимални знания на участниците Няма
За каква аудитория е подходяща работилницата? Ученици, Студенти, Специалисти, работещи в сферата, Ентусиасти

Конференция, 6 март, петък

В тази секция ще откриеш лекторите на конференцията, подредени по азбучен ред, както и връзки към техните профили в интернет пространството. На следващия ред е заглавието на лекцията, а в сиво е абстрактът.

Димитър Тасев

И кофите заслужават карта

По време на кризата с отпадъците в София в 2025 г. стана ясно, че липсва актуална и структурирана карта на контейнерите в града. Презентацията показва как чрез теренно картографиране с Every Door и работа с OpenStreetMap, допълнени с custom плъгин и автоматизации, могат да се създадат консистентни, анализируеми и публично достъпни данни за градската инфраструктура.


Димитър Тасев е ентусиаст в областта на географските информационни системи и отворените данни с няколкогодишен активен опит в OpenStreetMap. Като студент във Факултета по математика и информатика – СУ той обича да превръща ежедневни градски проблеми в практически проекти, базирани на свободен софтуер, структурирани данни и малко инженерна упоритост — дори когато става дума за кофи за боклук.

доц. Евгения Сарафова

Евгения Сарафова

Създаване на първата уеб карта на читалищата в България

Презентацията ще покаже на участниците стъпките, които бяха предприети, за да се стигне до успешното финализиране на първата карта на читалищата в България. Процесът на събиране и обработка на данни включи активна работа с QGIS, а самите пространствени данни и тяхната визуализация бяха създадени изцяло в тази софтуерна среда.


Любител на карти от детска възраст.

Жоро Пенчев

Жоро Пенчев

Триизмерен активизъм

Техноактивизмът все повече започна да разчита на пространствени данни във второто десетилетие на века. Какви линейни комбинации обаче ни станаха достъпни в третото?


Жоро Пенчев е експерт по данни и електронно управление, преподавател, дългогодишен граждански активист с фокус върху технологии и общество. Координатор експертни политики и технологично развитие в Екипът на София.

Златомир Димитров

Златомир Димитров

Могъщите Python и QGIS за обработка на голям обем от сателитни данни и за достъп до API на Sentinel-Hub

Отворените технологии са могъщ инструмент в научната дейност. Представянето има за цел да запознае аудиторията как по линия на текущ проект в БАН се използват отворените технологии, като Python и QGIS за обработка на голям обем от сателитни данни по програма КОПЕРНИК на ЕС, Sentinel-1 и Sentinel-2. С помощта на Python се автоматизират процеси и е безценен при достъп до API на уеб платформата Sentinel-Hub.


Главен асистент в ИКИТ-БАН, секция Дистанционни Методи и ГИС. Специалист по радарни данни от SAR, които прилага в изследване на гори и земеделски територии, обича отворения код, ежедневно ползва Python, QGIS и сателитните технологии.

Ивайло Карабойков

Ивайло Карабойков

Как да публикуваме QGIS проект във WEB с Lizmap?

Кратко представяне на Lizmap Web Client, връзката му с QGIS Desktop и QGIS Server, начина на работа и очаквания резултат.


IT с повече от 30 години опит в областта - консултации, системна и мрежова администрация, хардуер, DevOps… Заклет привърженик на решенията, базирани на технологии с отворен код. Дългогодишен потребител и страстен почитател на FreeBSD. Ненавижда технологии, които застрашават и/или нарушават свободата на словото и личната неприкосновеност. В ефира може да се срещне като LZ6IK.

Иван Иванов

Иван Иванов

QGIS отвъд ежедневната употреба

Демонстрация на някои не толкова известни функционалности и възможности, които могат да разрешат сложни географски проблеми с минимални усилия. Ще разгледаме как да пишем и използваме QGIS изрази, инструменти от кутията с инструменти, да направим анимации и други.


Иван Иванов е разработчик на ГИС софтуер с отворен код като QGIS, QField и QFieldCloud, член на световната OSGeo организация и основател на онлайн платформата QGIS.bg, чиято цел е популяризиране на FOSS4G сред българските потребители.

Кристиан Александров и Ана Силва

Кристиан Александров

Global Open Forest Data

Тази презентация представя подход за анализ на съответствието с Регламента на ЕС относно обезлесяването (EUDR), разработен чрез комбиниране на отворени геопространствени данни и инструменти с отворен код. Основният фокус е върху интеграцията на няколко глобални набора от данни – включително Global Forest Watch, META Canopy Height Model (CHM), Canopy Height Map на ETH Zurich, както и Global Forest Cover 2020 и Tropical Moist Forest от Forest Observatory. Чрез съчетаването на тези източници създадохме методология за оценка на горското покритие и потенциалното обезлесяване във времето, която позволява годишен анализ за всяка зададена територия, като например земеделски парцели или зони с риск от преобразуване на земеползването.

От технологична гледна точка анализите се извършват чрез обработка и изчисления върху големи масиви от данни, докато резултатните слоеве се публикуват чрез GeoServer и се визуализират чрез инструменти с отворен код като QGIS, Leaflet и всяка платформа, която поддържа OGC стандарти. Този подход демонстрира как комбинацията от отворени данни, облачни геопространствени платформи и свободен софтуер може да подпомогне изграждането на практични инструменти за мониторинг на обезлесяването и оценка на териториите в контекста на EUDR.


Ана Силва и Кристиан Александров са инженери по дистанционни изследвания на Земята в Atlastico, специализирани в приложения за мониторинг в областта на селското стопанство и околната среда. И двамата са запалени по екологията и по това как да решават глобални проблеми с помощта на дистанционните изследвания и софтуерни приложения с отворен код.

Кристиан Петров

Оценка на соларния потенциал на територията на Република България

Справянето ни с климатичните промени в световен мащаб изисква усилия с цел задоволяване на енергийните потребности на икономиките, без да се увеличава човешкото влияние върху климата. Иновативно решение представляват фотоволтаичните системи, бележещи успех в последните десетилетия и наложили се като водещ алтернативен енергоизточник. Соларните инсталации обаче са обективно ограничени от ниското си КПД, от слънчевата осветеност, от територията.

Осъзнавайки тези проблеми, екипът по настоящото изследване си поставя за цел да предложи обоснована методика при вземането на решение за изграждане на соларен парк. В работата си авторите се ползват от възможностите на отворените данни и софтуери с отворен код, като методите, които прилагат, са експеримент, количествен и качествен статистически анализ с цел подкрепа на поставените твърдения.


Кристиан Петров е студент в първи курс в специалност “Геопространствени системи и технологии” на Геолого-географския факултет и QGIS ентусиаст. В годините назад е отличаван в картографските конкурси на Географ.БГ в рамките на Българския географски фестивал. През 2025-та година е бронзов медалист на Международната олимпиада по география в Тайланд.

Любомир Радков

Любомир Радков

Защо метаданните са необходими в ГИС?

Презентацията ще отговори на въпроса защо ни трябват метаданни в ГИС, каква е тяхната роля и как се използват правилно при работа с пространствени данни.

Любомир Радков е архитект по образование, но софтуерен разработчик по професия. От 2021 година разработва ГИС решения.

Любомир Филипов

Любомир Филипов

GeoAI в действие: валидация на инвестиционни обекти на глобално ниво чрез данни от машинно обучение, сателитни изображения с много висока разделителна способност и фундаментални AI модели

Интересна част от актуален проект, в който се използва широк набор от решения с отворен код: QGIS, MerginMaps, QFIELD, KoboToolbox, Django, Postgres/PostGIS, DuckDB, Geoserver, OpenLayers, ML данни от Overture foundation, Airbus изображения и фундаментални модели като SAM3 и DINOv3.


ГИС експерт, с участие в редица проекти на Европейско и глобално ниво. Водил редица курсове в България по QGIS, Geonode, Postgre, GeoServer. HotOSM contributor, ръководил създаването на първите отворени ГИС данни в България (по JICA).

инж. Николай Стойков

Николай Стойков

Интелигентни карти: Практическо приложение на AI асистенти в QGIS чрез естествен език

Презентацията ще демонстрира как съвременните големи езикови модели (LLM) могат директно да взаимодействат с географски информационни системи. В рамките на 10-минутното представяне ще бъде разгледана интеграцията на AI асистента Claude в среда на QGIS.


15 години опит с Географски информационни системи в общинска администрация. Разработвал и реализирал значителен брой проекти чрез пространствени и дрон технологии.

Петко Борджуков

Петко Борджуков

Какво ново в OpenStreetMap?

“През 2025-а в OpenStreetMap за България се случиха няколко интересни развития. Най-важното сред тях беше въвеждането на нова предпочитана основа – изображение на земната повърхност. В това представяне ще поговорим за горното и други нововъведения – какви са последствията от тях, как да се възползваме от тях, както и техническата и административната работа, която беше нужна, за да се случат.”


Програмист и дългогодишен редактор в OpenStreetMap.

Радослав Станчев

Достъпни данни за биологичното разнообразие в България. Приложение в практиката.

Основните ми интереси и задължения са поддържане на информационните масиви от данни за биологичното разнообразие в България. Отговарям за валидирането на данните, постъпващи в базата данни към Националната система за мониторинг на биологичното разннообрази, както и бази данни, свързани с оценка състоянието на екосистемите, природните местообитания и таксономична база данни. Участвам в организирането на мониторинг на биологични видове, включително и инвазивни чужди видове, като участвам пряко в мониторинга на птици, кафява мечка и дива коза. В практиката ми работя с различни ГИС приложения, необходими ми за изготвянето на анализи на разпространението и оценка на състоянието на различни биологични видове растения, животни и природни местообитания.


Радослав Станчев, експерт биологично разнообразие към Изпълнителна агенция по околна среда.

Теодора Колева

Теодора Колева

Градска морфология с OSMnx

Настоящото представяне цели да анализира ориентацията на улиците в шест български града чрез Python пакета OSMnx. Като един от главните аспекти на градската морфология, ориентацията на улиците дава сведения за развитието и формата на градската среда.


Теодора Колева е бакалавър по геопространствени системи и технологии. ГИС специалист на свободна практика, доброволец в QGIS.bg и член на световната OSGeo организация.

Яна Даскалова

Оценка на уязвимостта и устойчивостта на крайбрежни и градски райони към опасности, свързани с изменението на климата

“Проектът BSB00479 – MoreAdaptBSB разработва ГИС-базиран модел за оценка на екологичната уязвимост чрез интеграция на климатични, екологични и социално-икономически пространствени данни от европейски и национални източници. Използвани са хармонизирани геопространствени бази данни, включително сателитни продукти (напр. Copernicus), климатични набори с исторически и бъдещи сценарии (TerraClimate, WorldClim), данни за природни опасности (наводнения, пожари, крайбрежна ерозия), земно покритие, растителни индекси, защитени територии, както и статистически данни за население и икономическа активност. Моделът е приложен за България, Румъния, Гърция и Украйна и включва сценарийно моделиране за два емисионни сценария (SSP1–2.6 и SSP5–8.5) и два времеви хоризонта (2050 и 2100 г.). Разработеният индекс представлява приложим инструмент за подпомагане на регионалното планиране, адаптационните политики и стратегическото управление на риска в условията на изменящ се климат.”


Яна Даскалова е еколог и представител на П-Юнайтед ЕООД. Придобила е образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност „Възстановяване на околната среда и екологичен мониторинг“ в Лесотехнически университет. Работата ѝ е насочена към прилагане на научнообосновани подходи при анализ и управление на екологични процеси и територии, включително чрез използване на ГИС технологии и сателитни данни.

Как да водя работилница?

Ако желаеш да водиш работилница на 5 март, четвъртък, попълни формуляра за участие не по-късно от 22 февруари 24:00.

Заяви водене на работилница

Залите, в които ще се проведат работилниците, ще разполагат с мултимедия, екран, интернет връзка и разклонители, но останалите пособия трябва да се осигурят от заявилия водене на работилница и участниците, като компютри, инсталация на софтуер, включително компютър за водещия.

Може да се заявят повече от една работилници от един и същи лектор.

Организаторите си запазват правото да откажат регистрираната работилница, за което заявилият ще бъде надлежно уведомен.

Как да стана лектор на конференцията?

Ако желаеш да водиш представяне на 6 март, петък, попълни формуляра за участие не по-късно от 22 февруари 24:00.

Заяви водене на представяне

Залата, в която ще се водят представянията, ще разполага с мултимедия, екран, интернет връзка и компютър, на който предварително ще са качени представянията.

Заявилият лектор на конференцията трябва да предостави на 4 март .pdf с представянето на имейл foss4g@qgis.bg. Получаването на представяния в деня на конференцията няма да се приема, както и участието на лектор с импровизация по време на представянето.

Организаторите си запазват правото да откажат регистрираното представяне, за което заявилият ще бъде надлежно уведомен.

Откъде да взема рекламни материали за събитието?

Рекламни материали за събитието можеш да вземеш от тук:

Видео покана

Плакат на събитието

Програма на работилници

Програма на конференцията

Предстои!

Ще публикувате ли материалите някъде?

Да, ще ги публикуваме тук. Всички материали на лекторите ще се разпространят безплатно след края на събитието.

Как да помогна?

Пиши на foss4g@qgis.bg или се включи в Телеграм канала на QGIS.bg и предложи помощта си.

Какво са “светкавичките” ⚡️?

Светкавичките са формат на кратко представяне на идея, технология или проект, която се вмества в 5 минути. “Светкавичка” е опит за превод на “lightning talk”, понякога се превежда и като “блицдоклад”.

Всеки може да заяви светкавичка по време на конференцията на 6 март, петък. Свържете се с организаторите на конференцията преди или по време на събитието.